Тръпката е огромна, самата възможност да се докоснете до кутиийката на четвъртата част може да ви накара да изпитате странното чувство на превъзбуда и същевременно зверско желание да напъхате диска в конзолата и да не излезете от вас докато не приключите играта. Още от самото начало останах доста впечатлен от невероятната като за игра с отворен свят графика. Новият енждин на Rockstar е наистина впечатляващ и предлага на всички фенове на поредицата свежа глътка въздух в правилната посока. Основните персонажи са детайлни и реалистични, има невероятно чувство за мащаб, а цялата ви заобикаляща среда взаймодейства с вас, както и вие с нея – нещо, което не беше достатъчно засегнато в предишните части.
Започвате играта като Нико Белик, най-обикновен имигрант, идващ някъде от Източна Европа. Както се и очаква, дошли сте тук, за да се порадвате на американската мечта, лесните пари, жените с огромните силиконови ц***™, както и бързите коли. Основният виновник за идването ви е братовчед ви Роман, който успява да ви убеди, че ще получите всички горепосочени екстри, които едва ли не само вас чакат. Ситуацията, на която обаче се натъквате, когато пристигате, е коренно различна. Момичетата липсват, бързите коли се оказват най-обикновени таксита, а мястото, в което ще живеете, е долнопробна квартира в неприветлив квартал. Всичко, което сте си представяли, отива на кино и идва моментът, в който ще трябва да се доберете до бленуваните коли и жени с пот на челото или по-точно с автомат в ръката. Схемата сигурно ви е добре позната. Тръгвате от нищото, показвате колко железни са нервите ви и колко печен тип сте, а след това бавно, но славно постигате целите си, благодарение на множеството трупове, които оставяте след себе си и хилядите потрошени коли. Само че Нико не е баш типичния за GTA непукист главен герой. Той има мечти, съмнения и дори нещо смътно напомнящо съвест и чувство за правда. Вече дали ще вземете неговите въжделения присърце или просто ще колите и бесите както ви падне, зависи изцяло от вашето желание. Но едно е сигурно – Нико е един от най-интересните герои, стъпвали някога в игра.
Системата с мисиите в GTA IV е на принципа – запознавате се с някой местен мафиот, гледате кратка кътсцена, в която в най-общия случай той ви казва, че някой му е направил проблем и трябва да бъде отстранен, след това получавате задачата си, убивате нещастника и прибирате парите, които ви се полагат. Разбира се, има и много други мисии, някои от които са направо шашкащи с грандиозността си. Прекрасен пример за това е обирът на банка, който няма как да не ви напомни за култовия филм Heat. Има и такива с транспортиране на съмнителна стока, крадене на коли, сплашване на някой нещастник, чекпойнт състезания и какво ли още не... Основният останал недостатък от предишните части на поредицата е липсата на чекпойнтове, която прави преиграването на по-трудните мисии доста фрустриращо на моменти.
Една от най-интересните новости в тази част от поредицата е възможността за взимане на решения – нещо, което допринася много за разнообразието и непредвидимостта в играта. Например в една от първите мисии ще ви се наложи да убиете някакъв местен бабаит, дължащ пари на вашия работодател. След дълга гонитба настигате нещастника, който виси на 20 метра над земята, хванал се за ръба на парапета на пожарната стълба и вместо да видите типичната сцена, в която бутате нещастника и той се размазва на паважа, ви се дава възможност да изберете какво да направите. Естествено решението ви ще има последици върху развитието на играта. Аз лично реших да го бутна, защото нямаше как да покажа мекушав характер, нали все пак ще ставам един от най-големите гангстери в Ню Йорк. Но в случай, че пуснете жертвата си, по-късно може да забележите същия този човек в някоя от допълнителните мисии в играта.
Друг елемент в GTA IV, който освежава старата формула е фактът, че вече не всичко се върти около гонитбите и престрелките. Този път героят ви има и социален живот. Може да си хванете гадже (че защо не и пет!), да го водите по заведения, да играете на стрелички, билярд, боулинг, да гледате уникални театрални и комедийни шоута (някои от които са с реални известни личности) или пък просто да се напиете заедно в местния бар. Същото важи и за гангстерските ви приятелчета. За какво са им тия банкови обири и масови убийства, ако не могат да отидат да се нагледат на големи силиконови ц***™ в стриптийз клуба или да обиколят града с моторница, наслаждавайки се на пейзажа и придружаващите ги компаньонки? Всичко, което направите, ще има влияние върху отношенията ви с дадения персонаж. Ако се сещате често за бат Бруси, в един момент той ще ви хареса достатъчно, за да се навие да ви откарва от местопрестъплението с личния си хеликоптер. Дуейн пък може да ви прати някой-друг гангстер като подкрепление. И гаджетата ви вървят с бонуси, като едно от тях дори може да спре издирването ви от полицията. Пък ако предпочитате усамотяването, винаги можете да се приберете в някоя от квартирите си и да погледате учудващо забавните ТВ предавания или да побраузвате сайтове в близкото интернет кафе. Допълнителните дейности са толкова многобройни, че можете да се занимавате с тях почти толкова, колкото и с реалните мисии, и направо мога да напиша отделна статия само за тях.
Точно това прави четвъртата част уникална – вниманието към детайла. Хората по улиците са един наистина жив организъм, а не само група скриптирани роботи, които се шляят безцелно. Те ще реагират на действията ви, ще се възмущават, ще се сбият с вас, ако се правите на отворен, или пък ще избягат, ако видят, че няма как да ви се опрат. Ще видите как покрай вас профучават полицейски коли, гонещи престъпници или пък как на някого му слагат белезниците. Обстановката е невероятна, за първи път в игра от този вид около вас има един напълно функциониращ свят, който наистина може да ви накара да се почувствате все едно сте във виртуална реалност. Освен на хората, разработчиците са обърнали специално внимание и на детайлното пресъздаване на цял Ню Йорк в алтернативната му версия, позната ни от GTA игрите като Liberty City. Тези от вас, които са посещавали този уникален град, със сигурност ще усетят неповторимата му атмосфера и в играта. От Манхатън струи типичния за него трескав, забързан живот, а в гетата можете да почувствате надвисналия страх и омраза. Всичко е пресъздадено с невероятна точност и немалко хумор и може би за първи път се натъквам на игра, която успява толкова умело да използва обстановката, за да допълни цялостното геймплейно усещане.
Както може да се очаква, превозните средства и лудите преследвания по улиците на Liberty City отново заемат главно място. Преди колите винаги са били с леко аркадно управление, но този път нещата са се променили и то в положителна посока. Вече наистина усещате, че карате кола, която се държи различно в зависимост от вида си и метеорологичните условия. Спортните Banshee-та (Dodge Viper) ускоряват и спират бързо и завиват много по-добре, но пък за сметка на това не са особено добри, ако искате да избутвате трафика и да мажете наред. За сметка на това големият Range Rover е по-тромав, както и по-труден за управление, но само да видите какво става, когато решите да бутате някой от пътя или пък да бягате на полицаите, просто няма равен. Все пак карането на возилата е малко неудобно на моменти, тъй като е почти невъзможно да се завива с натисната спирачка и ръчната често ги кара да се въртят като пумпали, но с малко практика ще свикнете и няма да ви прави впечатление.
Rockstar са направили сериозни промени и що се отнася до стрелбата. Въведена е система за взимане на прикритие и различен метод за прицелване. Но, за съжаление, тези опции не са на нивото на който и да е сносен шуутър. При престрелките в по-затворени пространства лъсват множество неприятни недъзи, от тромавото придвижване (особено докато си лепнат към някое прикритие), до бъгавия ауто-ейм и безумната смяна на оръжие, която упорито се опитва да те направи на пианист. Последният проблем се усилва още повече от това, че след края на някоя кътсцена играта често ще те оставя напълно неподготвен със селектирани юмруци, докато враговете съвестно те пълнят с олово. Въпреки всичко това добавките са добре дошли и правят традиционно най-боклучавия аспект на GTA серията малко по-приемлив. Поне при престрелките от кола положението е далеч по-розово, тъй като е въведено използването на десния аналог за прицелване – удобство, което значително улеснява живота ви, особено когато 20 минути гоните побъркан моторист по някое от авенютата в Манхатън.
Разбира се, няма как да пропусна станалия неизменна част от ежедневието ви в света на Liberty City мобилен телефон. Да - правилно чухте. Този път не получавате някакво жалко подобие на телефон, а напълно функционален такъв, който даже може да снима, да праща съобщения и т.н. В играта малката джаджа се използва за почти всичко - от меню, през което имате директен достъп до мултиплейъра, до комуникация с абсолютно всички основни персонажи в играта. Именно чрез телефона ще се сдобивате с по-голямата част от мисиите си, ще се обаждате на гаджетата си, че дори и ще може да викате полиция или пожарна, или пък да си осигурите такси, което да ви закара донякъде. Даже има опция за слагане на различни теми или пък мелодии на звънене, което отново демонстрира бочти болното внимание към детайла от страна на Rockstar.
Мултиплейър опциите на GTA IV са революционни не само за поредицата, но и за жанра като цяло, като няма как да не отбележа, че разработчиците са нацелили десятката още от първия път. Имате възможност да играете с до 15 човека по цялата карта на града. Режимите са няколко, като най-интересният от тях по мое лично мнение е този, в който гоните бандити като полицай. Дори и простият детмач придобива различна светлина, при положение че имате на разположение целия град и можете да използвате всичко около вас. Повечето от режимите могат да се играят и кооперативно. Например състезанията с коли стават страхотен купон, когато до вас се вози някой ваш приятел и цели всички останали по гумите. Въобще мултиплейърът е една безкрайна, перфектно балансирана забава, с която могат да се похвалят много малко заглавия и дори сам по себе си може да ви държи пред екрана седмици, да не кажа и месеци.
Това, което успях да кажа дотук, е само върха на айсберга, една наистина малка част от колосалния замисъл на Grand Theft Auto IV, но и роман да бях написал, едва ли щеше да е възможно да се обвахне всичко. Просто това е от онзи тип игри, в които сами градите преживяването си. Имате ли желание, винаги може да намерите нещо ново, което не сте правили или пък да се полигавите по улиците на града, предизвиквайки полицията и мирните граждани. Няма и смисъл да задълбавам в прекалени подробности; важното е да изживеете собственото си приключение в света на Liberty City и да усетите тръпката, която аз изживях, играейки (по мое лично мнение) играта на годината. Игра, която ще намери място в аналите на гейм историята и ще бъде един ярък образец за това какво значи качествен гейм дизайн.
Източник http://gamerzhut.com/home/?action=home
